Проспах взривовете!
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
31 март 2023 година
Днес за пръв път не се разсъниха при ракетната офанзива. Девет удара на С-300. Върху моя град. А аз даже не помръднах. Разбрах чак сутринта, откакто преброих сума ти известия „ Как си там? “.
Още през лятото се чудех как моят комшия може да не чува гърмежите. Слизаме един път с него с асансьора надолу, след нощния обстрел, а той е пресен, светлочервен, без тъмни кръгове под очите. И аз му споделям на смешка: „ Изглеждате по този начин, като че ли сте спал тази нощ “. А той единствено повдигна рамене и отговори: „ Ами да, спах “. Хм, този вид като че ли не е ням...
Лъже, несъмнено, мисля си… Няма как да не се разсъни. Взривовете бяха прекомерно мощни, вибрацията разтрисаше всичко – от стените до черния дроб.
Когато се засичахме с него във входа, аз постоянно ехидно питах: „ Какво, и през днешния ден ли не чухте? “ А той всякога умерено ми отговаряше: „ Спах, в действителност спах “.
Гад такава.
Как го прави? Чудех се, пиейки втора кофа кафе, с цел да не заспя денем (тогава още спасявах мама).
Алкохол? Тапи за уши? Стоманени нерви?
Тогава – през юли и август – „ долитаха “ всяка една нощ. Всяка. От хроничното недоспиване хората в града приличаха на пациенти на психодиспансер. От небуйното поделение. Сиви лица, хлътнали очи, забавени реакции.
Срещащ някой прочут, питаш го: „ Как си? “, а той към две минути мисли какво да ти отговори. Сякаш си му предложил да обсъдите доказването на теоремата на Ферма. Всички бяхме по този начин.
Освен моя комшия.
И ето - през днешния ден аз самата не се разсъниха при ракетния удар. Ето, мисля си, край – глухотата, старостта, пенсията. Обаждам се по телефона на сутринта на приятелката си, която живее в регион, по-близък от моя до взрива, и възторжено й съобщавам:
– Ленка, представяш ли си, заспала съм и нищо не чух!
А тя сънено ми дава отговор:
– Какво не си чула?
Харкив. 401-ви ден на войната. Край на сцената. Завесата пада.
----
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
31 март 2023 година
Днес за пръв път не се разсъниха при ракетната офанзива. Девет удара на С-300. Върху моя град. А аз даже не помръднах. Разбрах чак сутринта, откакто преброих сума ти известия „ Как си там? “.
Още през лятото се чудех как моят комшия може да не чува гърмежите. Слизаме един път с него с асансьора надолу, след нощния обстрел, а той е пресен, светлочервен, без тъмни кръгове под очите. И аз му споделям на смешка: „ Изглеждате по този начин, като че ли сте спал тази нощ “. А той единствено повдигна рамене и отговори: „ Ами да, спах “. Хм, този вид като че ли не е ням...
Лъже, несъмнено, мисля си… Няма как да не се разсъни. Взривовете бяха прекомерно мощни, вибрацията разтрисаше всичко – от стените до черния дроб.
Когато се засичахме с него във входа, аз постоянно ехидно питах: „ Какво, и през днешния ден ли не чухте? “ А той всякога умерено ми отговаряше: „ Спах, в действителност спах “.
Гад такава.
Как го прави? Чудех се, пиейки втора кофа кафе, с цел да не заспя денем (тогава още спасявах мама).
Алкохол? Тапи за уши? Стоманени нерви?
Тогава – през юли и август – „ долитаха “ всяка една нощ. Всяка. От хроничното недоспиване хората в града приличаха на пациенти на психодиспансер. От небуйното поделение. Сиви лица, хлътнали очи, забавени реакции.
Срещащ някой прочут, питаш го: „ Как си? “, а той към две минути мисли какво да ти отговори. Сякаш си му предложил да обсъдите доказването на теоремата на Ферма. Всички бяхме по този начин.
Освен моя комшия.
И ето - през днешния ден аз самата не се разсъниха при ракетния удар. Ето, мисля си, край – глухотата, старостта, пенсията. Обаждам се по телефона на сутринта на приятелката си, която живее в регион, по-близък от моя до взрива, и възторжено й съобщавам:
– Ленка, представяш ли си, заспала съм и нищо не чух!
А тя сънено ми дава отговор:
– Какво не си чула?
Харкив. 401-ви ден на войната. Край на сцената. Завесата пада.
----
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ